Почему Пруссия и Франция стремились к войне?

+ 0 -

Lena5889

01 дек. 2014 г., 17:17:07 (9 лет назад)

основной причиной войны являлись глубокие противоречия между Францией, стремившейся сохранить свою гегемонию в континентальной Европе и препятствовавшей объединению Германии, и резко усилившейся после австро-прусской войны 1866 Пруссией. Война представлялась Наполеону III в тоже время единственным средством для преодоления глубокого кризиса бонапартистского режима Второй империи.Поводом к войне послужил вопрос о замещении испанского королевского престола.

+ 0 -

Elenamaligina60

01 дек. 2014 г., 19:18:07 (9 лет назад)

Гражданската война е война, в която враждуващите страни принадлежат на една и съща държава.[1] Целта на едната страна може да бъде установяване на конрол над държавата или над определена област, постигането на независимост на отделна област или промяна на държавната политика.[1] За разлика от други интензивни конфликти, като въстанията или революциите, гражданските войни са по-продължителни, организирани и широкомащабни, като често и двете страни използват редовна армия. Обикновено те са съвразни с голям брой жертви и използването на значителни ресурси.[2]

Макар че граждански войни съществуват още от Античността, те стават особено разпространени по време на Студената война. Докато за периода 1900-1944 година средната продължителност на гражданските войни е година и половина, от Втората световна война насам тя е около 4 години. По тази причина, въпреки че този тип военни конфликти започват със сходна честота от средата на 18 век насам, общият им брой в даден момент значително нараства. През първата половина на 20 век няма случай на повече от пет граждански войни едновременно, докато към края на Студената война броят на този вид конфликти е около 20. След края на Студената война той постепенно намалява, като към 2011 година се водят около 10 граждански войни.

От 1945 година насам гражданските войни отнемат живота на над 25 милиона души, а милиони са принудени да се изселят. Гражданските войни могат да се причинят и дълготраен икономически упадък. Така за държави, като Мианмар, Уганда и Ангола, се смята, че имат обещаващо бъдеще преди в тях да започнат граждански войни.[3]